Авиокомпании

Различните видове транспорт са важни за развитието на международния туризъм. Разходите за транспорт често влияят върху общата себестойност на туристическия продукт и върху избора на туристическа дестинация. Въздушният транспорт допринася за развитието на нови туристически пазари, отдалечени от страните, генериращи туристи, които не са достъпни по суша, нито по вода. Въздушния транспорт заема важна част от туристическата индустрия и световната икономика. Той играе първостепенна роля в разпределението на туристическите пристигания. През 1995 г. чрез него са осъществени повече от 40% от пътуванията по света. Големият обем може да бъде приписан на евтиния въздушен транспорт с високовместими самолети.

В периода между 1980 г. и 1990 г. пътнико-потокът по въздушните линии се увеличава с повече от 50%, докато туристическият поток се увеличава с 49%. Една от основните характеристики в развитието на световния туризъм е ръстът на международните туристически пътувания с въздушен транспорт.
Наред с високите показатели за темповете на развитие на международния авиопазар, съществуват и редица проблеми в оборудването и инфраструктурата, свързани с развитието на международния туризъм. Самолетният парк, инфраструктурата и оборудването трябва да бъдат постоянно обновявани, за да могат да се справят с растежа на международната туристическа индустрия. Като резултат от това, възникват много проблеми:

1. адаптиране на самолетния парк към повишено търсене през активния сезон – закупуването на джъмбо-джетове за самолетния парк не решава проблемите с нееластичното предлагане и еластичното търсене. Едно от решенията би било да се наемат и използват самолети от други страни и даже от други региони. Това, разбира се, струва скъпо и може да създаде проблеми. Например, обслужването може да не съвпада с очакванията на туриста, който си е купил самолетни билети от дадена авиокомпания. Един възможен пример е този, с немска авиокомпания, която наема самолет от френски или испански партньор, предоставил екипаж, който не говори немски.

2. наземно и стационарно оборудване и хотелиерски услуги -много страни от Третия свят не могат да приемат ношни полети, тъй като не разполагат с необходимото оборудване и персонал;

3. поддръжка на самолетите и недостатъчна инфраструктура – някои авиокомпании и някои летища, особено в Третия свят, не могат да предоставят адекватни гаранции за сигурността, за да задоволят изискванията на застрахователните компании. По тази причина, последните им отказват застраховки, което води до отказ на туристическите организации да ги използват. С други думи, тези компании
не допринасят за развитието на международния туризъм;

4. тарифи за въздушните превози и цени на самолетни билети – цените на билетите пряко влияят на международните туристически потоци. Развитието на международния туризъм е забавено в някои региони на света (например в Африка), тъй като някои авиокомпании имат високи оперативни разходи, поради ниската си производителност.

В противовес на тези компании, авиолиниите в Югоизточна Азия имат висока производителност и поддържат ниски цени. Докато някои страни и региони следват протекционистична политика и поддържат високи цени, други прилагат политиката “Открито небе”, която създава конкуренция и понижава цените. Някои страни допускат известна конкуренция, но регулират пазара, за да поддържат високи цени. Това обикновено се прави, за да се попречи на твърде много туристи, особено ако тяхното присъствие е нежелано от местното население.
Достъпните и ефективни транспортни структури са ключови за развитието на международния туризъм. Въздушният транспорт, въпреки, че не е основен, е от огромна важност за някои страни, отдалечени от основните пазари и разчитащи на дългите маршрути. С монополистични структури и пречки пред конкуренцията се създават условия за високи цени. За съжаление, това положение все още е факт в някои региони на света.
Дерегулацията на въздушния транспорт създава условия за значително развитие: като начало – в САЩ и по маршрутите към Северна Америка, а по-късно – по всички международни маршрути. Съсредоточаването върху процеса на дерегулация и свободният достъп до пазара водят до развитие на конкуренцията. Много нови компании излизат на пазара и резултатът е значително спадане на цените. Това дава възможност на много страни, отдалечени от основните пазари, да станат привлекателни туристически дестинации, независимо от географската си отдалеченост от основните пазари. Стратегическите цели на авиокомпаниите, обаче, диктуват адаптирането им към изискванията на международния туризъм. Съюзите и сливанията създават нов вид концентрация, която пречи за развитието на някои туристически дестинации. Ето зашо, трябва да се търсят нови начини да се сближат туристическия и авиопревозваческия сектор. В частност, създаването на глобалните разпределителни системи ще доведе ли до развитие на туристическия бранш или той ще стане подвластен на стратегическите цели на авиокомпаниите?

Източник: Модерно

 

http://zazz.info/images/gallery/2012_5/465_attach_3657_normal.jpg